АХАВ БЕШЕ ТУК: РАЗМИСЛИ ЗА МОБИ ДИК

РЕЖИСЬОР: Тодор „Тош” Личев

ПРОДУЦЕНТ: Мария Панайотова

ГЛАВЕН СЦЕНАРИСТ: Тодор „Тош” Личев

РЕЖИСЬОР НА МОНТАЖА: Илия Стоянов

ГЛАВЕН ОПЕРАТОР: Петко Лунгов
ПРОДУЦЕНТСКА КОМПАНИЯ: SHOOT! Productions

КО-ПРОДУЦЕНТ: Нощ на Театрите България           

КО-ПРОДУЦЕНТ: Комар Филм
ОСВЕТЛЕНИЕ И ЗВУК НА ТЕРЕН: Петко Лунгов
АСИСТЕНТ ПРОДУКЦИЯ: Боньо Лунгов

ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН § ТВОРЧЕСКИ СУПЕРВАЙЗЪР: Александър Таралежков

ВТОРИ ОПЕРАТОР: Тодор „Тош” Личев

КОЛОРИСТ: Владимир Павлов

КОМПОЗИТОР - АВТОРСКА МУЗИКА: Петя Диманова

САУНД ДИЗАЙН - АВТОРСКА МУЗИКА: Явор Карагитлиев

МУЗИКАЛНА БАНКА: Artlist

ЗВУК ПОСТ-ПРОДУКЦИЯ: Веселин Зографов

ПР: Емануила Личева

ПРЕВОД: Мария Змийчарова

В хладните зали на Народния театър група творци се заемат да пресъздадат нещо на пръв поглед невъзможно на театралната сцена. „Ахав беше тук: Размисли за Моби Дик“ е не само документално проследяване на опита им да съберат океанския мащаб на романа на Херман Мелвил върху сценичното пространство. Филмът улавя
маниакалната обсесия, която ги тласка да преследват собствените си бели китове.

Документалният филм се разгръща в поредица от тематични глави, всяка изследваща различен аспект на театралното създаване през погледа на онези, които носят неговите тежести. Чрез интимни интервюта и „невидимо“ наблюдение на репетиции ставаме свидетели на борбата на екипа да балансира художествените амбиции с практическите ограничения.

Начело на този творчески кораб стои нашият капитан — режисьорът Диана Добрева, чиито насълзени очи разказват за цената на опита да преведе безкрайния океан и екзистенциалния лов на Мелвил в ограниченото пространство на сцената. Филмът ни потапя в нейния контролиран хаос, където визията се сблъсква с реалността в буря от вдъхновение и компромиси.

Драматургът Александър Секулов разкрива болезнения процес на адаптация, който изисква от него да отдаде почит на литературния шедьовър, докато създава нещо ново. В тихите му моменти на размишление и шеметно пренаписване, виждаме емоционалния водовъртеж на опита да уловиш мълния в бутилка.

Актьорът Христо Петков, натоварен със задачата да въплъти Ахав, разкрива личното си пътуване, което огледално отразява обсебването на персонажа му. Чрез подготовката му изследваме уязвимостта, необходима да вдъхнеш истина на художествената измислица.

Докато продукцията придобива форма, срещаме и незабележимите герои на театъра:костюмографа, който изработва костюми от епохата, разказващи истории чрез материалности; композитора и саунддизайнера, които създават звуковия пейзаж, водещ публиката през разказа; сценографа, който трябва да сътвори кит, море и кораб с театрални измерения и спрямо мащаба на сцената на Народния театър.

През целия филм артистите не говорят само за професията си, а и за по-дълбоките мотиви — защо са избрали живот, отдаден на създаването на мимолетни моменти на красота и смисъл.

Любовно писмо към театъра и размишление върху артистичното наследство, „Ахав беше тук: Размисли за Моби Дик“ извайва по необикновен начин тези моменти на съмнение и вдъхновение, улавяйки единствената по рода си алхимия, която превръща творческата борба в нещо, наподобяващо божественото. До мига, в който завесата се вдигне в премиерната вечер, разбираме, че това са обикновени хора, впуснали се в необикновен акт на вяра: да създадат нещо, което потенциално да носи частица от душата им в далечното бъдеще, което никога няма да видят.