Другата страна на театъра. Никола Хаджитанев.

Моята страна на балета…

В Операта сме като едно голямо семейство. Другата страна на сцената е много житейска, шарена, понякога се случват много драматични неща. Това е, което публиката не вижда. Освен най-доброто от себе си, което показваме на сцената, се опитваме на не излиза на бял свят всичко онова, което ни коства да сме в топ форма – ежедневните нерви, болките, травмите, неща, които са много лични и трудно ги споделяме извън театъра с някого.  Такива като разкървени палци, плексити, разкъсани мускулни влакна. Това си го запазваме за нас.

Ритуалите преди да изляза на сцената…

Прекръствам се. Отивам по-рано в театъра, премислям си ролята, преговарям хореографията, стъпките, актьорски се подготвям, гледам се в огледалото, опитвам се да си изпразня съзнанието и да се концентрирам върху спектакъла.

Най-странното нещо, което съм правила в подготовка за роля…

Веднъж в банята се почувствах като Робърт де Ниро в „Шофьор на такси“, с едни жестове и мимики. Но ми се случи само веднъж.