Другата страна на театъра. Константин Еленков.

Другата страна на театъра…

За мен другата страна на театъра е животът. Аз съм се родил в театъра и като гледам – май ще умра в театъра. За някой може би е тъжно. Това е другата страна. Истинският живот. За мен по принцип театърът е това. Аз не мога да играя, мога да живея в театъра.

Ритуал преди да изляза на сцената…

Аз съм вярващ и преди представление се прекръствам.

Текстът, който ми е било трудно да науча…

Това не съществува за мен. Аз толкова лесно уча текстове, никога в живота си не съм седнал да уча текстове. Нямам време за това. Уча го директно, чета и край – всичко знам, запаметявам го.

Като правихме „Майстори“ в Пловдивския театър имаше едни по-архаични текстове, особен език – това беше по-трудно.

Имам история. Шекспир. Още в Академията трябваше спешно да вляза в „Сън в лятна нощ“. Имах около една седмица да си науча текста. Дойде премиерното представление и трябваше да изляза на сцената. Играех две роли в едно представление. И един момент – white space. И започнах да имповизирам в рима – някакви страшни Шекспирови импровизации. Получи ми се много добре, писаха ми шестица, защото мога да имповизирам по Шекспир.

Най-трудното нещо, което съм правил за роля…

Когато правихме „Одисей“ в Пловдивския театър, за 1 месец отслабнах 17 килограма с марокански упражнения за дишане.