посланици

Георги
Златарев

Другата страна на театъра. Георги Златарев.

 

Другата страна на театъра…

Театърът дали е лупа, която увеличава някакви отношения или просто представя или се подиграва с живота – театърът няма друга страна. Всъщност в театъра има абсолютно всичко. Повечето от нещата, които си въобразяваме, че са типични за артистите, ги има навсякъде.

Любимият маршрут до театъра…

Много обичам усещането като ходя към театъра, обикновено до театъра в София отивам пеша. Даже понякога специално заобикалям, за да ми отнеме повече време. Иначе аз съм луд колоездач и много пъти за турнете в театъра се качвам на колелото, тръгвам много рано сутринта. И маршрутът до представлението довечера (където и да е – в Пловдив, Хасково…) го минавам сам, концентриран в себе си, по невероятно красиви места. Всъщност маршрутът до театъра е пътят към себе си, да направиш, така че да харесваш себе си повече. Това е маршрутът и към цялото изкуство.

Най-странното нещо, което съм правил в подготовка за роля…

Когато разбрах, че Диана Добрева има намерение да ме разпредели в ролята на лошата майка Бернарда Алба в представлението „Къщата на гнева“, м отне много време докато осъзная, че ще трябва да играя една от най-тежките женски роли в драматургията. Бях умрял от страх. Но постепенно започнах да се концентрирам, да ходя на пазара, да си говоря с по-възрастни жени. Представях си какво искам да играя – конкретен тип възрастни жени, които вече са излезли от пола, те са отвъдполови и са леко грубовати, лоши, но въпреки това остават жени. И нямаш никакво съмнение, че са жени.

Иначе страшно много обичам да си правя ролите. И от много време се занимавам с психологията на моя персонаж. Вярвам, че всяко нещо, което правим, си има своето психологическо обяснение и то най-често е плашещо просто.

Текст, който най-трудно научих…

Имам доста трениран мозък, на 5 години имах касетки с приказки и ги знаех наизуст. Баща ми имаше много касетки и плочи с приказки, знаех всички песнички към тях. Пеех си ги, в детската градина учителката ми викаше „Гого, който знае много“, играех всички герои. И това не спря. Тази любов не ме е напуснала и досега. Знам „Властелинът на пръстените“, „Хари Потър“, „Клетниците“ и какво ли още не. Това предопредели и факта, че искам да стана актьор. Трениран съм да имам 100 000 неща в главата.

Иначе в „Нощта на игуаната“ имах много текст да уча, но не беше трудно. Зарових се в оригиналния текст и открих, че моят герой има едни особени криволичения, които направих всичко възможно да върна и да запазя в нашето представление. Много ми хареса, че персонажът ми говори по точно този откачен начин.

 

 

всички посланици