посланици

Марта
Петкова

Другата страна на театъра. Марта Петкова.

Моята страна на балета…

Много е вълнуващ нашият живот в залата. Репетиционният процес, атмосферата в театъра, комуникацията с прекрасните колеги, ежедневната ни работа – понякога гладка и приятна, друг път – с болка и скандали. Целият този процес, който води до спектакъла. Това  е моята страна на балета. Работата в залата.

Ритуалите преди да изляза на сцената…

При мен са доста, с времето съм станала ужасно суеверна. И това доста ми тежи. Най-често спазваният ритуал преди да изляза от вкъщи е да лисна вида, за да ми върви, да излизам с десния крак, първо да обувам десния палец. На сцената излизам винаги от първа кулиса, с десния крак. И така мога много дълго да разказвам за какви ли не още. Много ритуали имам и осъзнавам, че те не ми помагат, нито ми пречат, ако пропусна някой от тях, но съм станала подвластна на тях. В района, в който живея, е пълно с черни котки и понякога доста трудно стигам до колата, случвало ми се е да обикалям целия квартал, за да не позволя  черна котка да ми мине път. Тръгвам с колата само напред. Пълни лудости са това. С времето стават все повече.

Най-странното нещо, което съм правила в подготовка за роля…

Нямам странни неща, но се опитвам да се „сблъсквам“ с героините си и да мога да съпреживявам тяхното усещане и емоционално състояние.  

Най-трудната роля…

Одета-Одилия в „Лебедово езеро“. И до ден-днешен остава най-голямото предизвикателство за мен и не случайно е най-горе, „черешката на тортата“ за всяка една балерина. Много тежък физически спектакъл, но пък ми липсва, когато дълго време не го играя. Обичам да ми е трудно. А този спектакъл много е допринесъл за моето израстване като балерина. Трудностите, които съм преборила, благодарение на „Лебедово езеро“, са ме обогатили и са ми помогнали за следващите роли.

всички посланици