посланици

Христо
Петков

Другата страна на театъра. Христо Петков.

Другата страна на театъра…

Репетициите. Хората разбират театъра под формата на представление, което започва в 19 ч. и свършва към 21:30-22:00. Но всъщност е свързано със ставане рано, в 10 ч., не ти се репетира сутринта, жега ти е или е студено, дълго повтаряне, хайде отначало, пробвай пак, не е това – това е другата страна на театъра, не толкова бляскавата.

Преди да изляза на сцена…

Винаги си пея едно парче на Елтън Джон – „I’m still standing”. Като завършвахме с един приятел от класа на последното представление решихме да си го изпеем това парче и оттогава си остана. И си го пеем малко преди да се вдигне завесата.

Най-трудният текст…

По принцип много лесно уча текст, но най-трудно ми е – или когато текстът е лош, или когато нещо не ми е ясно в него, или не съм за тази роля. Тогава ми е трудно с текста. Иначе ми се е случвало на турнета да ми сменят текста на цял монолог 30 минути преди самото представление и да успея да го науча, долу-горе добре.

Веднъж трябваше да вляза на мястото на друг актьор в представление, в което аз играя. И това ми се стори много трудно, защото трябваше да заместя Мариус Куркински – аз да играя неговата роля на Клавдий в „Хамлет“, беше пълна лудница, защото аз дотогава играех Лаерт. Дойде тази сцена в представлението, която е между Лаерт и Клавдий и там вече тотално се обърках. Беше много странно. Играхме го няколко пъти, струваше си, но беше много сложно.

Героите…

Не се идентифицирам с героите си, гледам какво общо имаме, но не се идентифицирам с тях.

 

всички посланици