посланици

Дарин
Ангелов

Другата страна на театъра. Дарин Ангелов.

Не е само една. Те са безкрайно много. Зад традиционните маски на сълза и смях има много болка, много труд, препятствия, през които трябва да минеш, за да направим истинското лице на театъра.

От снимките на „Хъшове“ си бях запазил едно кръстче, много ми е сантиментално и лично. При друг човек е вече, но знам, че и той ще го пази. В американските филми има едни метални неща, в които се пие уиски. И такова съм си запазил от филмовите проекти, които съм снимал. От „Лисичета“ имам доста неща, които си пазя. Моята дъщеря тъкмо беше проходила, когато създадохме този спектакъл с режисьор Бина Харалампиева. Там има една сейф касета с акции, ценни книжа, парче от стара цигулка и бебешка обувка. Тогава разделих първите обувки на Дария (тя тъкмо беше проходила) – едната обувка „играе“ в представлението, а другата си е вкъщи. И ми е много симпатично и по някакъв начин тези спомени са с мен дори и в другия ми дом.

всички посланици