посланици

Владимир
Карамазов

Другата страна на театъра. Владимир Карамазов.

Другата страна на театъра…

Театърът е моята професия. Опитвам се да правя театър, само когато има истинска ситуация за това, защото за мен няма смисъл да е по друг начин. Иначе театърът е животът ми.

Ученето на текстовете…

Ученето на текстовете, след 21 години в театъра ми е голяма мъка. Не мога да опиша какво ми е. Представете си едно дете, което трябва да научи „Опълченците на Шипка“ за края на седмицата. Това го умножете по 100 – ето това е положението с ученето на текстове.

„Опашката“…

В този проект ги имаше всички компоненти, които в тази част от живота ми трябваше да присъстват. Затова го започнах. Нещата се случват по някакъв странен и хубав начин.

Подготовката преди излизане на сцена…

Няма нищо специално. Влизам в гримьорната, обличам костюма, правят ми грим, притеснявам се около 10 минути, след това излизам на сцената и играя. Притеснявам се най-вече за текста (дали няма да го забравя). В „Опашката“ влизам от сцена в сцена, в общо 27 сцени. И се страхувам да не забравя нещо важно. Другото, което ме разсейва или дисбалансира, е ако останалите актьори бъркат или са в друг ритъм. Тогава има опасност да не направя нещо, което е важно или да не го направя, така както трябва да бъде.

 

всички посланици