посланици

Деян
Ангелов

Другата страна на театъра. Деян Ангелов

 

Другата страна на театъра…

Ние сме вътре. Другата страна е външната. Театърът е безкрайна свобода.

Подготовката за излизане на сцена…

Нямам никаква подготовка. Просто излизам, за да ми се случи.

Най-странното нещо, което съм правил в подготовка за роля…

Преди години в „Аркадия“ с режисьор Галин Стоев трябваше да изиграя човек с аутизъм и бях посетил Клиника за хора с психични отклонения, което беше грешка от моя страна. Травмирах се жестоко.

Текст, който ми е най-близък…

„Дванайсета нощ“. Шекспир. Играех Виола. Смелостта да кажеш истината и до ден-днешен е трудно.

История от сцената, която всички приятели знаят…

Във втори курс трябваше да изиграя Дебелия в една пиеса и хората се смяха около 5 минути. Не можех да разбера какво става. Брат ми каза, че ми се радват и аз продължих напред.

 Най-трудният за учене текст…

„Вуйчо Ваньо“. Д-р Астров. По-скоро преводите сякаш не бяха добре направени. Иначе текстът е страхотен.

Излизането от роля…

Не мисля, че излизам от роля. Вече не знам коя е ролята, кое съм аз. Изгубих се в тази многотия. Няма излизане. Влизаш във филма и ако си честен, можеш да разбереш, че много отдавна си се загубил. Колкото повече се губиш, толкова повече мислиш, че това е правилната посока. Цялото това нещо е някаква утопия. Няма такова пространство. Аз си мисля, че съм свободен в това, което искам да изразя, чувствам се обичан от всички. И това е блажено чувство.

всички посланици